50% от обществото е скептично към приемането на еврото, а 32% подкрепят смяната на валутата. Това показва проучване на „Алфа Рисърч” по поръчка на финансовото министерство.
Огромният проблем е, че хората не знаят как ще се превалутират левовете в евро. Не знаят и към кого да адресират сигнали за измама.
Курсът на финансовото министерство обаче остава непроменен – на 1 януари 2024 г. да сме със сменена валута.
Очаква се през февруари да бъде публикуван за обществено обсъждане закон за еврото.
Основни резултати
Националното представително проучване на агенция Алфа Рисърч показва, че в българското общество са налице значителна доза притеснения и страхове от присъединяването на страната ни към еврозоната. Тези опасения водят до поляризирано отношение към въвеждането на еврото.
Една трета от пълнолетните граждани (от които 15% - категорично, а 18% - по-скоро) одобряват преминаването към единната европейска валута. На противоположната позиция е всеки втори – 23% изразяват по-скоро неодобрение, а 27% - са изцяло против.За разлика от широката общественост, нагласите сред бизнеса са много по-позитивни. Две трети от него (47% напълно и 18% по-скоро) одобряват присъединяването на страната към еврозоната. Очакванията на предприемачите за ефектите от въвеждането на еврото кореспондират с тези нагласи – 59% очакват позитивен ефект върху икономиката на страната, а 61% - върху собствената им фирма. От два до три пъти по-ниски са песимистичните нагласи. 28% са скептични за последствията върху националната икономика, а 18% - за ефектите върху компанията им. Според бизнеса от помощ и подкрепа ще се нуждаят преди всичко техните счетоводни отдели, адаптирането на касовите разплащания (фискални устройства), обучения на служителите при директна работа с клиенти.
Въпреки съществуващите притеснения, една значителна част от сънародниците ни виждат редица позитивни ефекти от въвеждането на еврото. 59% очакват по-лесно и удобно разплащане при пътуване в чужбина, което съвсем не е без значение предвид ръста в мобилността на българските граждани. 37% разчитат на увеличаване на търговията ни с други държави. По-голямата финансова предвидимост и достъпът до по-евтин кредитен ресурс остават непознати, или не достатъчно ясни ефекти от присъединяването ни към еврото – затова се оценяват като значими едва от около една пета от българските граждани. За разлика от тях, две трети от предприемачите очакват улесняване на търговията ни с други държави, почти всеки втори разчита на по-голяма стабилност и предвидимост на банковия сектор, както и на по-евтин кредитен ресурс, които са важни предпоставки за развитието на бизнеса.
Най-широко разпространените страхове сред анкетираните в националното проучване са свързани с опасенията от ръст в цените на стоките (69%), риск от измами, спекула, изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци (57%), увеличаване на инфлацията (55%).
Отчитането на едни или други потенциални негативни ефекти от въвеждането на еврото не води обаче еднозначно до неговото отхвърляне. Почти една трета от пълнолетните българи смятат, че ще има отделни проблеми, но те ще са краткосрочни и преодолими. Други 28 на сто са на мнение, че ако бъдат предотвратени, или бързо овладени, биха одобрили въвеждането на еврото. Цялостната организация на процеса по въвеждането на европейската валута, противодействието на нелоялни практики и некоректни търговци могат да се окажат ключови за подкрепата от страна на общественото мнение.
Анализът по социални групи очертава следните особености в отношението към еврото:
- Опасенията и страховете доминират сред хората с по-ниско образование, възрастните с по-ниски доходи, живеещи в по-малките населени места. Тези характеристики са взаимно свързани и практически обхващат около една трета от населението;
- Най-позитивно настроени са хората с високо образование, социален статус и доходи, живеещи в по-големите градове, които виждат и най-добри дългосрочни перспективи пред себе си и пред страната от въвеждането на еврото.
- Най-високи позитивни очаквания имат ИТ секторът, транспортът, леката промишленост, туризъм и хотелиерство. Опасения споделят основно фирмите от сектор строителство и селско стопанство и в по-малка степен – част от тези в тежката индустрия и търговията.
С присъединяването на България към ЕС са се разширили и възможностите на българите за пълноценно участие в общото европейско пространство – свободно пътуване, образование, сезонна или по-дълготрайна работа. Едва 23% от пълнолетните българи твърдят, че никога не са били в страна от ЕС. 77% по-рядко, или по-често са посещавали страни от съюза, като 30% от анкетираните – поне един път годишно. При бизнеса контактите са още по-интензивни – 46% от ръководния персонал на фирмите редовно пътува в страни от ЕС. Неслучайно удобството за разплащане при пътуване е поставено на първо място сред позитивните ефекти – и от гражданите, и от бизнеса.
Пътуванията са важен, но не единствен повод за използване на единната европейска валута. Данните от националното представително проучване показват, че 44% от гражданите са използвали евро през последната година, като някои от тях – и по няколко различни повода. 37% са извършвали банкови преводи, директни плащания, или разплащания с карта в евро; всеки десети използва еврото като средство за спестяване, 9% - за обявяване продажната цена на по-скъпи стоки и услуги (продажба или наем на апартамент, автомобил и пр.). Използването на еврото е още по-честа практика сред бизнеса. Три четвърти са извършвали плащания в евро, една четвърт го използват като средство за спестяване, а една пета – за обявяване цените на по-скъпи стоки и услуги.
Най-ограничен опит в използването на еврото – както от тях самите, така и от обкръжението им – имат възрастните хора, тези с основно образование и много ниски доходи, живеещи в селата. Над 75% от тях заявяват, че по никакъв повод досега не са използвали евро.
Анализът на ежедневните практики в използването на еврото показва, че българите не са много различни от гражданите на Хърватия, с която често се сравняваме в процеса на приемане на еврото. В аналогично национално проучване, проведено през 2019г. 49% от анкетираните хървати посочват, че са използвали еврото за разплащане през последната година, а при българите този дял е 44%.
Противоположно на по-скептичните нагласи на половината от пълнолетните български граждани относно въвеждането на еврото, продиктувани основно от страховете за поскъпване на живота, самооценките за това как биха се адаптирали към еврото, са по-скоро позитивни. 60% от анкетираните българи смятат, че сравнително лесно ще се адаптират към еврото, срещу 34%, които са на противоположното мнение. Във втората група се открояват преди всичко възрастните и хората с основно образование – над 60% от тях очакват да срещнат трудности през периода на преход. По всяка вероятност това ще са и хората с най-висок риск от измами от недобросъвестни лица и към тях трябва да бъде насочено специално внимание от институциите, местната власт, контролните органи.
Общото равнище на информираност сред българските граждани във връзка с присъединяването на страната ни към еврозоната е относително слабо, а активното търсене на информация – ограничаващо се до няколко пряко заинтересовани социални групи.
Само 11% от анкетираните в националното представително проучване се самооценяват като много добре информирани по тези въпроси, а 32% - като по-скоро добре информирани. Общо 56% посочват, че са по-скоро слабо запознати (38%) или изобщо не са запознати (18%).
Налице е ясно изразена взаимовръзка между нивото на информираност и одобрението към еврото. 44% от оценяващите са като много добре информирани са „за“ приемането на еврото, срещу едва 2% от оценяващите се като неинформирани. Косвено доказателство за това са и нагласите сред бизнеса, които се характеризират с високи нива на одобрение към еврото и същевременно над три четвърти от предприемачите се определят като много добре или по-скоро добре информирани.
Интервюираните идентифицират широка палитра от въпроси, по които биха искали да получат повече яснота. Поради все още слабата информираност повечето теми се оценяват като „много важни“. Все пак, приоритетно се посочват онези, които са свързани с най-често изразяваните страхове - цени, инфлация, некоректни практики. 55% посочват, че за тях е важно да разберат кой ще следи и санкционира за измами, 47% - дали ще има фиксиран курс при обмяната на левове в евро и какъв ще бъде той, 46% – къде да сигнализират, ако попаднат на некоректни търговци, също толкова - дали ще има такси при обменянето на левове в евро. По около 40 на сто се вълнуват колко време цените в магазините ще се обявяват в двете валути и докога ще може да се плаща и в лева, и в евро.
Социологическото проучване „Обществените нагласи за въвеждането на еврото в България и ползите от членството на страната ни в еврозоната“ е реализирано от агенция Алфа Рисърч в периода 1 – 17 ноември 2022г., с възложител Министерство на финансите.
Проучването има два модула:
Представително за пълнолетното население на страната изследване: реализирано е чрез двустепенна извадка, стратифицирана по регион и тип населено място, съгласно данните на НСИ от Преброяване 2021, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст, образование. Анкетирани по домовете им с таблети са 1200 души.
Представително за бизнеса в страната: реализирано е чрез стратифицирана извадка по признаците регион, брой заети във фирмата и сектор на работа; проведено е сред взимащите решения за бизнеса в съответната компания чрез телефонно и пряко стандартизирано интервю с таблети. Анкетирани са представители на 500 фирми.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Още пет търговски вериги се включват в инициативата „Кошница с грижа“
ЕЦБ: AI бумът засега има ограничено влияние върху заетостта и заплатите в САЩ
Адвокат: След пет години може да видим хуманоидни роботи в съда
Китайският внос на петрол може никога да не се възстанови напълно след войната с Иран
easyJet отхвърли оферта за придобиване за 6,3 млрд. долара от Castlelake
Postbank беше избрана за член на Консултативния AI форум към Европейската комисия
Обедна емисия
Рецепта за спагети със скариди и калмари
ЕК: Дефицитът на дигитални умения блокира технологичния напредък на България
Алкохол и наркотици на пътя: Десетки установени нарушители зад волана за ден
Кампанията "Кошница с грижа" се разраства с още пет големи магазина
Ипотечен кредит от Fibank за българи с доход от чужбина
Ливърпул отказа 25 млн. евро от Интер за 25-годишен
Иван Иванов взе само 4 гейма на унгарец и отпадна на Уимбълдън
Локомотив Пловдив стартира лятната си подготовка
Ас на Англия: Абсурден брой мачове, графикът на Мондиал 2026 е луд!
Вуцов: Цварц не беше за ЦСКА, исках го в Левски + ВИДЕО
Сака отново е на линия за "Трите лъва"
Новите Maserati GranTurismo, GranCabrio и Grecale
Женски хороскоп за юли 2026
3 лесни летни разядки за неочаквани гости
Седмичен хороскоп за 22 – 28 юни: Хубав период за Рибите
Магията на хортензията: Цветето на хармонията и късмета
Скалпът – новата тайна зона за красива коса
Британският премиер подаде оставка
Oще 5 вериги се присъединяват към националната инициатива „Кошница с грижа“
Турист "бере душа" след падане от триметров зид във Велики Преслав
Тъжна вест! Почина известен български политик
БАБХ констатира огнище на шарка по дребните преживни животни
Националното състезание „Млад спасител“ се проведе във Варна
Защо все още не сме открили извънземни? Три възможни обяснения
Мъск възражда идеята за антиматерията: Възможно ли е с този двигател да стигнем до звездите?
Какво да наблюдаваме в небето през юли: Еленова луна, Делта Аквариди, редки планетарни съединения
Неочаквано откритие край Стоунхендж променя представите за древния монумент
Човешкият ум може да не е уникален: Учени стигнаха до необичайни заключения
След 100 години: Физици обясниха „най-голямата грешка“ на Айнщайн